Никога не съм разбирала понеделниците
Мисля, че подобна фраза имаше и Дъглас Адамс в своя “Пътеводител”- “Никога не съм разбирал Четвъртъците”.

Аз пък не разбирам Понеделниците. Особено не разбрах този Понеделник, но може би беше от недоспиването през последните три дни. Или от нерви за изпита (който се пада на 17), или от кофти пътуването с влака и в двете посоки. Или че видях някой, който не очаквах (не исках??) да видя. Или защото ми се влачи опашката и ми растат люспите наобратно и съм зелено? (всъщност съм червена, изгоряла на ключе и твърдо убедена, че нещо не е наред със слънцето!) Или-та, достатъчно.

Джулайът беше … интересен, това мога да кажа със сигурност. Пристигнахме в ранни зори, след като делихме купе с някакви сърби, една репортерка (на която й личеше от два километра, че е от Нова, в другото купе кибичеха Ганелон, Силмарил, Борис и ъъъъъъ…? В купето накрая бяхме 10 души, защото със сърбите проведохме вълнуващ спор на тема. Ние: “Привет пичове, извинете, но тез места са запазени.” Те: “Ама на нас ни казаха да седнем където и да е.” Ние: “Това е чудесно, обаче точно тези две са наши, ще може ли, моля да се мръднете малко, да седнем?” Те: “Ама няма значение от номерацията”, Ние: “Според билетите ни има.” Спорът продължи в този дух, накрая един (който се оказа българин стана от моето място и седнахме двама на куп, на моето място. Като цяло вечерта не започна твърде добре. И все пак, можеше много по-зле, нали?

Пристигнахме, посрещнаха ни на гарата. И а и у, голяма радост, голямо чудо. Кратка зкуска и после у Нев и Ланса. После поръчана пица (вкусно, след което кратък тур из Варна. Видях къде работи Жужа (има пеперуди, + че адресът е на Мачу Пикчу у задния двор. Хубаво местенце и си имам нова прическа (уии
Бродим по плажа. Аз, Нев и Данделион. Разполагаме се до заведението Red Rock, а някакво куче реши, че сме там, за да си играе с нас, да ми ляга по кърпата, да ни рие с пясък и тнт. Нев снимаше, смееше се, а до нас се готвеха да разбият вечерта ПИФ и Черно фередже. Влачеха се дърва за кладите, изобщо, здраво ентусиазъм. Един по един се появиха и другите. Компанията беше странно семпла. Всичко живо се беше изселило в Каварна на Manowar. Чудя се дали беше по-приятно така, защото всички бяхме на едно място или липсваха китаристите и алкохолизираните елементи. Май само Ганелон успя да се отбележи Към 12 запалихме огъня, ПИФ пяха, после и Черно Фередже започнаха. Те се раздадоха докрай, мисля, че успяха да изпеят абсолютно всичките си песни. Последните няколко песни вокалистката ги изпя в една голяяяяма прозявка.

Изгревът беше красив, пищен, оранжев и… страхотен. Заслужаваше си. И будуването и всичко свързано с пътуването. Подлия така и не дойде. Хурин също. За сметка на това имаше една огромнейша клада. А July morning така и не се чу. Мрън.
Събрахме багажа. Закусихме и бегом на плаж.

Има нещо не-наред в това слънце. Просто е абсурд. За четири часа (между десет и два със слънцезащитен фактор 30, станах на препечена филийка. Въх. Поспахме малко, поплискахме се. А водата беше чиста, пясъкът също… все едно не е Варна. Следобед дремахме, папахме сладолед, дремахме. После се метнахме на влака и обратно насам. Като се изключи краткия, но неприятен спор с някакъв неприятен представител на ромскотото съсловие, който нареди да му направим място. Нищо против ромите, но точно този ми идеше да го изритам през вратата. И задължителната врякаща многознаеща лелка. Но репликата “аз петнайсет години пътувам прав по влаковете” почти ме разсмя. Ми като не се сещаш да си запазиш място, аман!! Кретен.

Но въпреки всичко, беше чудесно и страхотно и искам пак догодина *гуш*

me
Олеле, вече съм на 18... кошмар.
Е, как се чувствам?
Стресирана, изнервена (ама може да е заради цикъла ми?) и ... Уааа!
Не хванах стипендия.
Въх!
Обаче другият месец си взимама апарата (ураа!)
Хайде чао {}

Или буквално от френски -"Такъв е животът"
За какво иде реч ли?
Ами че останах без апарат, тъй като се наложи да го върна на собственика му.
А в момента светът е адски интересен. Може военните репортери да не виждат какво става около тях, ала аз започнах да гледам сериозно около себе си чак сега.
Винаги съм смятала, че съм наблюдателна, но се оказва, че само така ми се е искало. Истината е, че светът е къде, къде по-шантав, отколкото аз съм си мислела. И не само света, София...
Да, столицата е един адски интересен микрокосмос, къдетъо се случват повече неща, отколкото човек може да предположи...
Въздиш!
Иска ми се да се сдобия с апарат по скоро...

*...забързании, задъхании, така минават дните нии...

Mood: dancing
Listening to: Crazy Frog
Reading: Lord Demon - R. Zelazny
Watching: Touchy

В момента почти нямам време и драсвам тук за отрицателно време.
Както вече се похвалих, вече съм студентка. Обаче това не променя факта, че се пренасям.
И както става винаги при пренасяне се откриват един куп съкровища, които уж са отдааавна изгубени.
Е, аз сега (или поне досега седях и се дивях на нещо (не успях да разбера какво е, ми хрумна нещо.
Къде по дяволите отиват химикалките?
Искам да кажа, по количеството, дето съм ги забутала из къщи, бих си извадила заключението, че котката ми ги яде... обаче съм я дебнала... не е тя.
Откъде знам, че са из къщи ли? Ами аз съм странна птица и си имам "къщни" химикалки. Те са големи, пухкави и е сигурно, че родителите ми не са ги пипали... Искам да кажа, кой уважаващ себе си възрастен би писал с химикалка, която има лилав помпон отгоре??
Така че... къде са?
И откъде се натрупват малките, лесно чупливи вещи, които напомнят кристал? Или онези досадни, дразнещи списания?
Или съм ги складирала аз (което е невъзможно, защото аз Косполотън не чета... Виж, Максим по-става, но не и Космополтън... брр или деля жилището с някаква странна сила, която на всичкото отгоре има твърде откачен вкус за дрехи, вещи и списания. А да и днес намерих забутано под леглото, под някаква хартишка нещо, което се казваше приблизително "Развъждането, екстанциологията и земдералинията на мухите и техните клависумистридни еснтекции"
Квооо????

Damn, i'm stupid these days... too much history.

Yup... absolutly shut

Mood: ashamed
Listening to: People are people - D. mode
Reading: Lord Demon - R. Zelazny
Watching: The Lady in the water

Не мога да повярвам, че чак сега се сетих да огледам какви са ми *съседите*... доста странна директория като идея, но за сметка на това върши работа.
Много се изненадах колко много сме и колко много от тях са много, ама много добри.
Поздрави

Damn, i'm stupid these days... too much history.