Join for FREE | Take the Tour Lost Password?
[x]

deviantART

 

in UK

Sat Dec 19, 2009, 12:21 PM
  • Mood:
  • Listening to: Yes - Homeworld
  • Reading: Roland Barthes - Mythologies
  • Watching: Misfits
  • Playing: on my nerves
  • Eating: Tangerine
  • Drinking: Rum
Мястото е странно, объркано, разместено.
Като да ходиш в тъмна стая и да се блъскаш в непознати предмети. Имаш смътната представа какво са, но са на погрешните места, с погрешните форми, с погрешната консистенция.

Eneya is L.I.T.

Shuffle

Sun May 10, 2009, 2:07 AM
Оглеждам си уинампа, албумите с музика и старите дискове с доза носталгия и малко интерес как се е променил вкусът ми към музика.

Тръгнала съм от детските приказки, после съм преминала към касетки с хитове (Lemon tree, Makarena и т.н.), до тях се търкалят заблуден Джон Ленън и малко латино музика.
На почтено разстояние са всякакви ръчно правени касетки, където могат да се чуят Queen, рок групи, които нямам идея и до днес как се казват, Led Zeppelin и няколко песни от ужасно стар албум на Rolling Stones.

По-нататък са първите ми дискове, Sonique (подизрам съм била някъде около 6 клас;), Bon Jovy и Guns'n'Roses. Другото пак са разни компилации на популярни песнички, главно латино и малко джаз, както и твърде издран диск с Луис Армстронг и Елла Фицджералд. Убедена съм, че имам един диск и на Джоплин, но не мога да го открия, само кутийката му със старателен, но грозноват почерк описал песните и името му открих.

Към осми клас вече бях влезнала активно в метъл-фазата или поне лигавата й страна, Evanescence, Linkin Park, един, два диска на Nightwish, HIM, разбира се, The Rasmus (всъщност има само една песен на самата група на този диск, останалото е Металика;).
Като музика обаче особено Линкин Парк и Евънесънс бързо ме отегчиха, минах за малко през Manowar, но ми се видя твърде нуубско дори за мен. Залитнах към разни по-сериозни метъл-групи, траш, дед, хеви, блек. За съжаление почти никакви дискове не са ми останали, повечето съм ги подарила или унищожила. А и честно казано освен, че идеално подхождаха на временно агресивно отношение към света, не успяха да ме трогнат по друг начин, за да смятам, че са имали някаква сериозна роля в музикалното ми самообразоване.

Направих остър завой и прослушах Blackmore's Night, Within Temptation, Bryan Adams, U2, Alaniss Morissette, Roxette.
Между 10 и 12 клас се задълбочих, прибавайки към музикалната си колекция почти всичко от класическата музика, до което успях да се добера, било то в интернет или по пазарчетата. Като имам предвид, че не просто съм слушала музиката, която се е търкаляла из нас, а съзнателно съм търсила и развивала конкертно класическата колекция.
За съжаление, почти всички дискове с класическа музика са ми съсипани и скоро ще ги презаписвам.

Започнах да слушам Sting, Robbie Williams, Korn, Marilyn Manson измести Alice Cooper, джазът някак беше твърде слабо представен, за да мога да ги спомена сериозно.
Joe Cocker, Bjork започнах не просто да ги харесвам, но и да ги разбирам, Aerosmith и тъжните им балади, Abba, с техния несериозен подход и весело отношение към живота, ACDC ми напяваха за отношение към света. Естествено и Boney M. Tina Turner под въздействието на другата Тина в живота ми, Aria, Lube, Balkanji, Billi Idol, Depeche Mode, Rammstein (те някак останаха от предишен период и се задълбочиха;), The Cure, Engma, Enya. Като ги изброявам в този ред не означава, че преди не съм ги слушала, по-скро ги подреждам в реда, в който съм осъзнавала какво точно казва не само текста и музиката, но и цялостното усещане на самата група.
А и Лени Кравитц, разбира се, макар че не ме вълнуваше особено силно, но беше подходящ от време на време, за песен, две.

След 12 клас мисля, че започна истинската музикална експанзия.
Музиката беше не просто музика и текст, но и изказване на някакви активни послания, групите бяха политически и социално активни: Massive Attack, Paradise Lost, Garbage, Coldplay, Guano Apes, K's Choice, The Offspring, Morphine, Placebo, Red Hot Chilli Peppers, Moby, The Cardigans, Vanessa Mae, Zemfira, Gorillaz.


Хм, хм, интересно ми е след още десет години каква музика ще съм допълнила към тази колекция, наистина.
Подозирам, че изпускам някои имена, но съм се постарала да включва основно групите, които съм прослушвала изцяло и основно, а не просто една, две отделни песни на случаен певец, развълнували ме за миг и после потънали в нищото.

  • Mood:
  • Listening to: Gorillaz - Dare
  • Reading: Ray Bradbery - 100 stories
  • Watching: Pushing Daisies
  • Playing: Star Craft
  • Eating: Chocolate croassant
  • Drinking: Milk

Poltergeist

Sat Apr 18, 2009, 9:37 AM
  • Mood:
  • Listening to: To the Moon and Back
  • Reading: The Outbreak of Black Death - M.C.C Stone
  • Watching: Death Note
  • Playing: -
  • Eating: Peach
  • Drinking: Ice tea
Имам си полтъргайст. Няма какво друго да е.
Плаши ми котките, бърника ми из книгите, неодбрително е изритал на пода единствената чиклит книжка, която имам.
За сметка на това на бюрото ми като тънък намек или пък критика, стоеше празната ми кутия за чай.

Подозирам Н., той гледа объркано и се смее.
Ако ме беше погледнал честно в очите и беше отрекъл, щях да знам, че е той.
Чуден начин да хванеш някого в лъжа, когато изглежда най-убедителен, е най-вероятно да ти мотае главата. :)

А моя полтъргайст си пада по класиката. Цял ден уинампа скача само на класика, листата е заредена догоре, Placebo, Duffy, K's Choice, Morphine, Guano Apes, Massive Attack, Paradise Lost.
Но не. Класика и това е.

Полтъгайстът май е романтичен, цял ден в стаята ми ухае на люляк, пък още не е цъфнал, той е цветето на месец май.

Отивам да почета на глас на полтъргайста. Току виж му харесало и ми позволи пак да слушам любимия си зациклящ джазз. Ако не, е, ще мисля други начини да си го подкупя.

Un-understandable mondays

Tue Jul 3, 2007, 1:18 PM
  • Mood:
  • Listening to: To the Moon and Back
  • Reading: The Outbreak of Black Death - M.C.C Stone
  • Watching: Death Note
  • Playing: -
  • Eating: Peach
  • Drinking: Ice tea
Никога не съм разбирала понеделниците
Мисля, че подобна фраза имаше и Дъглас Адамс в своя “Пътеводител”- “Никога не съм разбирал Четвъртъците”.

Аз пък не разбирам Понеделниците. Особено не разбрах този Понеделник, но може би беше от недоспиването през последните три дни. Или от нерви за изпита (който се пада на 17), или от кофти пътуването с влака и в двете посоки. Или че видях някой, който не очаквах (не исках??) да видя. Или защото ми се влачи опашката и ми растат люспите наобратно и съм зелено? (всъщност съм червена, изгоряла на ключе и твърдо убедена, че нещо не е наред със слънцето!) Или-та, достатъчно.

Джулайът беше … интересен, това мога да кажа със сигурност. Пристигнахме в ранни зори, след като делихме купе с някакви сърби, една репортерка (на която й личеше от два километра, че е от Нова;), в другото купе кибичеха Ганелон, Силмарил, Борис и ъъъъъъ…? В купето накрая бяхме 10 души, защото със сърбите проведохме вълнуващ спор на тема. Ние: “Привет пичове, извинете, но тез места са запазени.” Те: “Ама на нас ни казаха да седнем където и да е.” Ние: “Това е чудесно, обаче точно тези две са наши, ще може ли, моля да се мръднете малко, да седнем?” Те: “Ама няма значение от номерацията”, Ние: “Според билетите ни има.” Спорът продължи в този дух, накрая един (който се оказа българин;) стана от моето място и седнахме двама на куп, на моето място. Като цяло вечерта не започна твърде добре. И все пак, можеше много по-зле, нали?

Пристигнахме, посрещнаха ни на гарата. И а и у, голяма радост, голямо чудо. Кратка зкуска и после у Нев и Ланса. После поръчана пица (вкусно;), след което кратък тур из Варна. Видях къде работи Жужа (има пеперуди, + че адресът е на Мачу Пикчу у задния двор;). Хубаво местенце и си имам нова прическа (уии;) :)
Бродим по плажа. Аз, Нев и Данделион. Разполагаме се до заведението Red Rock, а някакво куче реши, че сме там, за да си играе с нас, да ми ляга по кърпата, да ни рие с пясък и тнт. Нев снимаше, смееше се, а до нас се готвеха да разбият вечерта ПИФ и Черно фередже. Влачеха се дърва за кладите, изобщо, здраво ентусиазъм. Един по един се появиха и другите. Компанията беше странно семпла. Всичко живо се беше изселило в Каварна на Manowar. Чудя се дали беше по-приятно така, защото всички бяхме на едно място или липсваха китаристите и алкохолизираните елементи. Май само Ганелон успя да се отбележи ;) Към 12 запалихме огъня, ПИФ пяха, после и Черно Фередже започнаха. Те се раздадоха докрай, мисля, че успяха да изпеят абсолютно всичките си песни. Последните няколко песни вокалистката ги изпя в една голяяяяма прозявка.

Изгревът беше красив, пищен, оранжев и… страхотен. Заслужаваше си. И будуването и всичко свързано с пътуването. Подлия така и не дойде. Хурин също. За сметка на това имаше една огромнейша клада. А July morning така и не се чу. Мрън.
Събрахме багажа. Закусихме и бегом на плаж.

Има нещо не-наред в това слънце. Просто е абсурд. За четири часа (между десет и два;) със слънцезащитен фактор 30, станах на препечена филийка. Въх. Поспахме малко, поплискахме се. А водата беше чиста, пясъкът също… все едно не е Варна. Следобед дремахме, папахме сладолед, дремахме. После се метнахме на влака и обратно насам. Като се изключи краткия, но неприятен спор с някакъв неприятен представител на ромскотото съсловие, който нареди да му направим място. Нищо против ромите, но точно този ми идеше да го изритам през вратата. И задължителната врякаща многознаеща лелка. Но репликата “аз петнайсет години пътувам прав по влаковете” почти ме разсмя. Ми като не се сещаш да си запазиш място, аман!! Кретен.

Но въпреки всичко, беше чудесно и страхотно и искам пак догодина :) *гуш*

Happy birthday to...

Wed Aug 30, 2006, 9:54 AM
me ;)
Олеле, вече съм на 18... кошмар.
Е, как се чувствам?
Стресирана, изнервена (ама може да е заради цикъла ми?) и ... Уааа!
Не хванах стипендия.
Въх!
Обаче другият месец си взимама апарата (ураа!)
Хайде чао {}

Journal History

Site Map