Оглеждам си уинампа, албумите с музика и старите дискове с доза носталгия и малко интерес как се е променил вкусът ми към музика.

Тръгнала съм от детските приказки, после съм преминала към касетки с хитове (Lemon tree, Makarena и т.н.), до тях се търкалят заблуден Джон Ленън и малко латино музика.
На почтено разстояние са всякакви ръчно правени касетки, където могат да се чуят Queen, рок групи, които нямам идея и до днес как се казват, Led Zeppelin и няколко песни от ужасно стар албум на Rolling Stones.

По-нататък са първите ми дискове, Sonique (подизрам съм била някъде около 6 клас, Bon Jovy и Guns'n'Roses. Другото пак са разни компилации на популярни песнички, главно латино и малко джаз, както и твърде издран диск с Луис Армстронг и Елла Фицджералд. Убедена съм, че имам един диск и на Джоплин, но не мога да го открия, само кутийката му със старателен, но грозноват почерк описал песните и името му открих.

Към осми клас вече бях влезнала активно в метъл-фазата или поне лигавата й страна, Evanescence, Linkin Park, един, два диска на Nightwish, HIM, разбира се, The Rasmus (всъщност има само една песен на самата група на този диск, останалото е Металика.
Като музика обаче особено Линкин Парк и Евънесънс бързо ме отегчиха, минах за малко през Manowar, но ми се видя твърде нуубско дори за мен. Залитнах към разни по-сериозни метъл-групи, траш, дед, хеви, блек. За съжаление почти никакви дискове не са ми останали, повечето съм ги подарила или унищожила. А и честно казано освен, че идеално подхождаха на временно агресивно отношение към света, не успяха да ме трогнат по друг начин, за да смятам, че са имали някаква сериозна роля в музикалното ми самообразоване.

Направих остър завой и прослушах Blackmore's Night, Within Temptation, Bryan Adams, U2, Alaniss Morissette, Roxette.
Между 10 и 12 клас се задълбочих, прибавайки към музикалната си колекция почти всичко от класическата музика, до което успях да се добера, било то в интернет или по пазарчетата. Като имам предвид, че не просто съм слушала музиката, която се е търкаляла из нас, а съзнателно съм търсила и развивала конкертно класическата колекция.
За съжаление, почти всички дискове с класическа музика са ми съсипани и скоро ще ги презаписвам.

Започнах да слушам Sting, Robbie Williams, Korn, Marilyn Manson измести Alice Cooper, джазът някак беше твърде слабо представен, за да мога да ги спомена сериозно.
Joe Cocker, Bjork започнах не просто да ги харесвам, но и да ги разбирам, Aerosmith и тъжните им балади, Abba, с техния несериозен подход и весело отношение към живота, ACDC ми напяваха за отношение към света. Естествено и Boney M. Tina Turner под въздействието на другата Тина в живота ми, Aria, Lube, Balkanji, Billi Idol, Depeche Mode, Rammstein (те някак останаха от предишен период и се задълбочиха, The Cure, Engma, Enya. Като ги изброявам в този ред не означава, че преди не съм ги слушала, по-скро ги подреждам в реда, в който съм осъзнавала какво точно казва не само текста и музиката, но и цялостното усещане на самата група.
А и Лени Кравитц, разбира се, макар че не ме вълнуваше особено силно, но беше подходящ от време на време, за песен, две.

След 12 клас мисля, че започна истинската музикална експанзия.
Музиката беше не просто музика и текст, но и изказване на някакви активни послания, групите бяха политически и социално активни: Massive Attack, Paradise Lost, Garbage, Coldplay, Guano Apes, K's Choice, The Offspring, Morphine, Placebo, Red Hot Chilli Peppers, Moby, The Cardigans, Vanessa Mae, Zemfira, Gorillaz.


Хм, хм, интересно ми е след още десет години каква музика ще съм допълнила към тази колекция, наистина.
Подозирам, че изпускам някои имена, но съм се постарала да включва основно групите, които съм прослушвала изцяло и основно, а не просто една, две отделни песни на случаен певец, развълнували ме за миг и после потънали в нищото.